Оцеляване в кризата

Рохит Д’Соуза е бил на почивка в Индия със своето семейство, когато е получил обаждане от Кен Грифин, основател и изпълнителен директор на Citadel Investment Group LLC. Грифин е искал банкера, който току що е приключил своята работа като директор на търговията със собствен капитал в Мерил Линч за да му помогне да направи нещо, което никой друг хедж-фонд не е успял да направи. По-малко от два месеца по-рано Bear Stearns Co. изчезва погълната от JPMorgan Chase & Co след загубата на милиарди в ипотечни книжа. Грифин помолил Д’Соуза, 45 годишен жител на Мумбай дали би искал да ръководи инвестиционна банка, която предлага пълен набор от услуги.
Телефонните обаждания и срещите продължават през следващите 5 месеца  и двамата прекарват повече от 30 часа в разговори как би изглеждала такава банка. Те са продължили разговорите си през септември, когато Lehman Brothers Holdings Inc. обявява банкрут и са с е разпространили слухове, че базираната в Чикаго Citadel, чиито брутни активи са достигнали 145 млрд. долара по-рано също ще падне. Най-големите фондове на фирмата, Kensington и Wellington загубиха 16 процента този месец и започнаха да излизат с не доходоносни бизнеси за да намалят заемането. През октомври, когато фондовете спадат с още 22 процента и Грифин свиква конференция с инвеститорите за да разсее страховете, Д’Соуза казва „Да”.
Дори когато инвестиционните банки се срутват в най-голямата криза след Великата депресия и неговата собствена фирма изпитва затруднения, Грифин, който е на 41 казва, че не се е поколебал. „Ние знаехме, че ще оцелеем” казва Грифин по повод решението си да основе инвестиционна банка, докато стои в офиса на фирмата си в Ню Йорк  на 48-мия етаж в центъра на Citigroup, година след колапса на Lehman Brothers. Две редици с празни бюра очакват осем нови служители, които да започнат работа на етажа на Citadel Securities за търговия и продажби.
Грифин, който казва, че е качил 20 паунда(около 5 килограма) докато неговите фондове губят 9 млрд. долара през 2008 – възстановява част от теглото, когато те възвръщат 56 процент през септември – правеше това, което е правел през 19 годишната история на Citadel: настъпваше напред, когато другите отстъпват. Това му е помогнало да издигне своята компания до 16-тия по големина хедж-фонд в света(считано от Септември 2007 по данни от Bloomberg) и да направи Citadel  номер едно в областта на търговията с опции за четири години от навлизането в този бизнес и да превърне себе си в милиардер.
Днес Citadel управлява 14 млрд. долара и има персонал от 1200 души. Седемдесет от тях са в бизнеса с ценни книжа, половината обслужват дузина клиенти, включително Cumulus Media Inc. медийна компания, базирана в Атланта и Fontainebleau Las Vegas Holdings LLC, компания в хазартния бизнес, която подаде документи за банкрут през юни. Останалите се занимават с търговия от името на 185 фирми като Oak Hill Advisors LP и GSO Capital partners LP. Грифин казва, че също смята да предприеме презаписване на емисии.
„Това, което ни е служело добре през последните 20 години е постоянно желание за промяна и да се насочваме към всяка възможност” казва Грифин. „Вярвам, че в близките пет години ще сме изпълнили една от най-големите операции по продажба и търгуване.”
Такива думи са характерни за Грифин откакто той започва да търгува с конвертируеми облигации от неговата стая в общежитие Cabot,  където е бил възпитаник на университета Харвард в Кембридж, Масачузетс преди 22 години. „Той винаги се е сравнявал с най-големите  играчи на Уол Стрийт” каза Франк Майер, бивш директор на Glenwood Capital Investments LLC, компания, която насочва пари в хедж-фондове и познава Грифин повече от две десетилетия. „Той искаше да даде своето наследство на света на финансите”.
Син на изпълнителен директор на фирма за строителни материали, Грифин израства в Бока Ратон, Флорида, където докато е бил в гимназия е работел като поправя грешки в компютри за International Business Machines Corp. Той завършва Харвард за три години с почетна степен по Икономика и се премества в Чикаго, където Майер му дава офис в Glenwood и 1 млн. долара да управлява. Година по-късно, на 22, той основа Citadel.
Грифин е имал успех и е показвал усреднена годишна възвръщаемост от 26 процента за първите 17 години в бизнеса. Неговите фондове достигат връх от 21 млрд. долара през 2007. Той е вземал комисионна от инвеститорите 8 процента от активите за да покрива разходите, което е четири пъти по-голяма стойност от средната за бизнеса. Той се премества в офисите, които сега са Citadel Centre с гледка към статуята а богинята на плодородието Церера, над централата на Chicago Board of trade, която е в стил арт-деко. Той е похарчил 80милиона долара за картина на Джаспър Джон, дарил е 19 млн. долара за ново крило на Института по изкуство в Чикаго, оженил се е за мениджъра на хедж-фонд, роден във Франция Анн Диас в градината на Версай край Париж и е купил частен самолет Bombardier Global Express- който струва около 50 млн. долара днес според производителя, който той е оборудвал с кабина за две годишния си син.
От май 2008, преди най-лошата част на кризата  двата най-големи фонда на Грифин, които инвестират във всичко от акции през валути до петрол са заели 8 долара за всеки 1 долара инвеститорски капитал, казват от Citadel. Това е около четири пъти над средното за бизнеса, казват от JPMorgan. Грифин е заложил на високодоходни облигации, хеджирани със суапове срещу дефектиране на креита, които предпазват купувачите от дефектиране на книжата, както и конвертируеми облигации,които могат да бъдат конвертирани в облигации на определена цена. Фондовете спадат с 55 процента през 2008 когато кредитните пазари замръзват и Грифин е отложил задължения с падеж този Декември, което разгневява клиенти, които искат да си вземат парите.
„Ако погледнем назад ми се иска да имах по-малък ливъридж” казва Грифин и добавя, че ранния му успех е добавил увереност, че Citadel ще се справи с бурята. „Килима беше издърпан под краката ни и някои от дните бяхме на пода” казва Грифин по повод загубите си. „Но се изправихме на крака. Предизвикателствата дойдоха срещу нас бързо, удариха ни твърдо, но те бяха просто бизнес предизвикателства”.
Надаването на тегло от Грифин е признак за стрес, казва Иън Бремер, президент на Eurasia Group,  базирана в Ню Йорк консултантска фирма за политическия риск, който познава грифин от десетилетие и играе ракетбол веднъж или два пъти седмично с него. Грифин, който кара колело като упражнение, понякога със своят син зад него, не е загубил вяра, че е правел най-доброто за да спаси фирмата си, Казва Бремер. „След кризата преживява по-малките неща по-лесно” казва Бремер, който е пътувал с Грифин до Китай и Близкия Изток. „Виждам че релаксира повече, може би е по-малко напрегнат и гледа върху по-голямата картина”.
Ако Грифин е по-спокоен – през Юли е похарчил 13,25 млн. долара за ваканционен дом с площ 16 500 кв. фута (1500 кв.м) в Аспен, Колорадо – той не е по-малко амбициозен. Неговото последно начинание може да е и най-публичното, поне основава собствен хедж-фонд. Citadel Securities е първото голямо навлизане в клиентско-ориентиран бизнес за институционални клиенти, а не търси печалба от повишаващия се или спадащ финансов пазар.
Издигането на инвестиционна банка над хедж-фонд няма да е лесно. Citadel няма голям баланс и не може да предлага заеми на клиенти да закупуват компании или да правят инвестиции. Някои хедж-фондове или инвеститори могат да са подозрителни да търгуват с конкурент и да се притеснят че фирмата може да използва вътрешната информация на пазара и да търгува за своя сметка, което е конфликт на интереси. Други казват, че възприемането, че хедж-фондовете имат по-кратък хоризонт може да тръгне срещу бавното темпо на сделки с инвестиционни банки. „Ще бъде трудна сделка” казва Ричард Женрет, на 80, който е съосновател на инвестиционната банка Donaldson, Lufkin & Jenrette Inc. през 1959. „Попитайте корпоративните ръководители за мнението им за хедж-фондовете и те започват да се оглеждат и казват, че са твърде краткосрочни по природа и влизат от позиция в позиция за да направят бързи пари”.
Клеветниците на Грифин, което включва конкуренти и бивши служители казват, че преиграва. Те казват, че историята на Citadel за Кен-центрична организация с честа смяна на висши ръководители и репутацията на Грифин като бизнес партньор, който таксува клиентите повече от другите фондове означава, че няма да стане главна конкуренция за инвестиционни банки като Goldman Sachs Group Inc. или Morgan Stanley. На Goldman Sachs име отнело един век да станат най-доходоносната фирма в историята на Уол Стрийт, посочват те.
Тези, които подкрепят Грифин казват, че е неразумно да се залага срещу него. От ранните си дни на трейдър той е гледал да улавя възможностите когато другите са с влошено положение и е успявал. Той е започнал с арбитражни сделки с фиксиран доход през 1999 – печалбата се е получавала от ценовата разлика на свързаните книжа – след като хедж-фонда Long-Term Capital Management LP изгубва повече от 4 млрд. долара и е спасена от заемателите си, които са се отдръпнали от подобен тип инвестиране.
Три години по-късно, след банкрута на Енрон, тогавашния най-голям енергиен трейдър, Грифин е наел дузини специалисти в инвестирането и екип от метеоролози започва да купува и прави сделки с петрол, газ и електричество. През 2006 той заема позиции за природен газ от хедж-фирмата Amaranth Advisors LLC след като те са загубили 6,6 млрд. долара. Той излива 2,5 млрд. долара в E*Trade Financial Corp. онлайн-брокер, базиран в Ню Йорк след като акциите им се сриват с 80 процента през 2007 и клиентите си отдръпват средствата.
Сделката E*Trade включва 17 процента дял в компанията, цени книжа и сделка за 800 млн. долара за покупка на хеджирани цени книжа, свързани с ипотечни книжа, които Citadel изкупува за 27 цента. Тези ценни книжа и дълга са се повишили по стойност след покупката, което докарва печалба на фонда от 1 млрд. долара според запознат със сделката.
Грифин също е направил бизнес с опции през 2002 като застава като купувач или продавач пред малки брокери за да им осигури изпълнение на поръчките. Той добавя система за проследяване на опциите през 2005, която избира сред 20 щатски борси за да осигури на клиентите си най-добра цена и бизнес със собствен капитал. Днес Citadel и около 175 дребни клиенти, в които се включват Charles Shwab Corp. и TD Ameritrade Holding Corp. управлява 9 процента от дневната търговия с акции в щатите и 30 процента от търговията с опции на собствен капитал, които дават правото, но не и задължението да се купи или продаде акция по фиксирана цена преди или след падежа.
Изпълнителни директори в Citadel Securities  казват, че решението да се стартира с инвестиционна банка е базирано на вярването, че те могат да предложат по-добро обслужване на клиентите от големите фирми. Докато повечето компании на Уол Стрийт имат по няколко представители, които да сключват сделки с акции, облигации и други ценни книжа. Citadel ще предлага на клиентите възможността на клиентите да разполагат с един човек, отдаден на изпълняване на всичките им нужди. „Възможността да се създаде, да се запълни нуждата, създадена през 2007 и 2008 е възможност веднъж в живота” казва Грифин. Някои брокери са провалили очакванията на клиентите си през четвъртата част на годината като не са осигурявали насрещни сделки за тези, които са искали да продават книжа или като са им давали ниски цени, казва той.
Според Рой Смит, професор по финанси в Колежа по бизнес към Ню Йоркския университет да се извоюва пазарен дял от най-големите фирми на Уол Стрийт ще е предизвикателство . „Не мисля че Citadel  имат представа колко трудно ще е да се създаде банка” казва Смит,който е партньор в Goldman Sachs. :Големите фирми са добре окопани в бизнеса. Те стават по-силни и няма да предадат пазарен дял. Съмнявам се да се притесняват за действията на Citadel”.
За да оцени правилно риска за банката Грифин се е насочил към изпълнителни директори, които са прекарали кариерата си фокусирани върху технологии и търгуване, като ги подготвя за фирма, която се гордее че използва компютри за всичко от незабавна търговия на базата на малки промени в цените до възможност да се проследи реалното състояние на стойността на почти 100 млрд. долара в позиции.
Бивши колеги казват, че Д’Соуза е методологичен и не взема бързи решения. Това може да доведе до търкания с Грифин, който може да бъде нетърпелив шеф и бързо губи доверие в хора, които е смятал за важни за фирмата, казват хора, които ги познават. Според запознати с проблема двамата са в разговори за ролята на Д’Соуза във фирмата от средата на Октомври.
Д’Соуза е наел още един бивш банкер от Merill Lynch през март, Тод Капман, на 45, който да оглави дивизията, която съветва фирмите за реорганизация, сливания и поглъщания.
Капман е работел за Merill Lynch 22 години преди да бъде продадена на Bank of America Corp. през януари. Той е прекарал по-голяма част от кариерата си в Чикаго и е имал за клиент Сам Зел, председател на Tribune Co.
Като глобален ръководител на дивизията за финансиране със заемен капитал в Merill Lynch, започнал през 2003 Капман е видял групата да организира джънк-облигации и заеми за финансирането на превземането на стойност 33 млрд. долара на щатския болничен оператор HCA Corp., най-голямото изкупуване до тогава и е помогнал а да се поеме покупката на стойност 20,9 млрд. долара на Lyondell Chemical Co, базирана в Хюстън, от Basell AF през 2007. Lyondell подава документи за банкрут една година след сливането. Петте банки, финансирали сделката казват, че общите загуби ще надхвърлят 8 млрд. долара, което го прави едно от най-скъпите подобни сделки в историята.
„Кен ще оцени работата с хора като Рохит и Тод, които може да имат различни подходи по отношение на това как и кога да се изпълнят нещата, но на които може да се разчита да се дават правилни отговори” казва Грегъри Флеминг, бивш президент на Merrill Lynch  и сега старши научен сътрудник в Колежа по право към Йейл в Ню Хейвън, Кънектикът.
От юни насам Каплан и екипа му в Citadel  са помогнали на Cumulus и  Fontainebleau да реструктурират дълга си. Сделката с Cumulus наложи да се променят условията по облигациите, което не е било считано за възможно от спонсора bank of America, според Лю Дики, изпълнителен директор на фирмата. „Citadel бяха много иновативни по отношение на развитие на стратегията и много агресивни при изпълняването и” казва Дики. Той не казва колко са заплатили на Citadel но казва, че цената за подобен съвет е между 500 000 и 1 млн. долара.
Citadel се занимават с изкупуване и продаване на високодоходен и застрашен дълг от името на институционални инвеститори през края на септември и добави банкови заеми през октомври. До 2010 групата ще се насочи към конвертируеми облигации, деривати и акции, казват изпълнителни директори.
Грифин казва, че неговата работа е била да осигури, че фондовете му са намалили заемането -  те са намалили брутния си ливъридж наполовина след пика от 2008 – и че генерират достатъчно приходи да посрещнат задълженията. Той казва, че ще се фокусира върху стратегии, базирани на фундаментални изследвания, отколкото на разлики в цените и които няма да изискват толкова заемен капитал.citadel  е освободила през септември 250 млн. долара от 1,5 млрд., като клиенти искат да изтеглят и Грифин казва, че ще освободи поне още толкова до края на четвъртото тримесечие. Повече от 20 процента от 11 млрд. долара в най-големия фонд на Citadel  са на Грифин и служители.
Докато повечето време Грифин прекарва в Ню Йорк и Чикаго, той е пътувал и в Близкия Изток и Европа за да се среща с клиенти и да помогне да се продаде три нови стратегически фонда, които са фокусирани на макроикономически трендове, собствен капитал и конвертируеми облигации. Фондовете са събрали 500 млн. долара от нови и текущи инвеститори от второто тримесечие насам, според запознати с въпроса.
„Моите партньори си ръководят бизнеса и движат Citadel напред без повече от моето ежедневно наблюдение, което са имали и преди две години” казва Грифин и добавя, че ключовия риск, свързан с компанията в ранната част на десетилетието не е валиден. „Тук има просто прекалено много силни хора”.
Грифин е известен с намеса в бизнеса на своите топ-мениджъри и някои бивши служители казват, че не се вслушва в техните съвети. След колапса на Bear Stearns Грифин е казал на Брад Бегъл, директор на отдела по конвертируеми облигации да купува, защото е евтино, според запознати лица. Облигациите са паднали с 5 процента за първите три месеца на годината според индекс на Merill Lynch. Бегъл, който отказа коментар, изказа опасение, че пазара ще спадне още.
Двамата са на едно мнение, казва Грифин. „Нямаше противоречие за увеличението” казва той „Може да е имало различни мнения за темпа на нарастването”.
Конвертируемните облигации спаднаха още 29 процента от края на август до края на 2008.
Грифин сподели, че вярва в процеса – разбива на части как мислят работниците за техните инвестиционни решения и как реагират при прилагането им. Целта е да се позволи на компютри да поемат колкото е възможно повече работа и да помогнат да се подсигури повторението на всеки инвестиционен успех. Ако трейдър следва процеса и загуби пари това е обяснимо, но до едно време, казват инвеститори и бивши служители.
Citadel никога няма да се опита да продаде силата на екипа по избор на акции при едно или две добри предложения, както правят някои фирми. „Това, което отдръпва инвеститорите е когато заговорим за дисциплината, която има в бизнеса с акции” казва той. Citadel са имали повече от 5000 срещи с изпълнителни директори на 2500 компании през 2008 според Грифин. Покритието на анализите включва посещаване на публични форуми, но които говорят тези директори.
Вниманието на Грифин към детайла може да се окаже неразбрано от подчинените. Бивш служител казва как когато се е налагало да се возят в една кола с Грифин е подготвял по 10 минути разговори за всяка минута от пътуването по всички въпроси, които Грифин може да иска да знае.
Когато Д’Соуза казва на посетители на офиса на фирмата в Ню Йорк през септември, че бизнеса им има повече от 100 клиенти Грифин бързо се намесил” „!50 са”.някои служители на Citadel Казват, че Грифин се фокусира силно по стратегически въпроси когато бизнеса не се представя добре. Когато инвестиционни екипи изгубят пари, както се случва през 2008, Грифин прекарва време с мениджърите на техните етажи, казват бивши служители. „Кен разбира голямата картина” казва Андрю Колински, президент на групата по опции и маркет-мейкинг. „Той разчита на нас да ръководим ежедневно бизнеса”.
Да имаш умен шеф е трудно, казва Марк Юско, ръководител на Morgan Creek Capital Mnagement LLC в Чапъл Хил, Северна Каролина, който държи 9 млрд. долара на мениджъри и е инвеститор в Citadel. „Винаги се шегувам, че Кен е по-добър тейдър от неговите трейдъри, по-добър адвокат от главния му съветник и по-добър счетоводител от неговите счетоводители” казва Юско, „Когато си много умен хората не винаги те харесват”.
Девет изпълнителни директори са напуснали фирмата за последните три години. От петима, които са вписани в проспект за предлагане на 500 млн. долара облигации от декември 2006, само двама – Джеймс Йех, който ръководи високо-честотната търговия и Марк Стейтън, началник на отдела за енергийна търговия, са все още във фирмата.
Грифин казва, че обръщението на персонала е като други фирми на Уол Стрийт и доста персонал, включително Главният оперативен директор Джералд Бийсън са с него от поне 16 години. Средният мандат на изпълнителните мениджъри е 6,5 години.
Citadel има стриктни договори с персонала, казват служители. Когато трейдър напусне фирмата не може да си отвори свой фонд или да се присъедини към свързан с стратегиите на фирмата фонд поне 18 месеца. Той не трябва да приближава служители или инвеститори и трябва да се съгласи на клауза за не опозоряване на фирмата. Много служители са отказвали да говорят, дори и анонимно от страх да не бъдат осъдени или да не загубят своите компенсации.
„Има всеобщо притеснение сред бившите служители на Citadel, че фирмата ще предприеме легални действия срещу тях ако коментират своя опит във фирмата с външни лица” казва Джейсън Кенеди, изпълнителен директор на Kennedy Associates, фирма, базирана в Лондон и която се занимава с набирането на ръководни кадри, чиито клиенти включват и хедж-фондове „Повечето други служители са по-спокойни”.
Citadel казват, че техните договори са стандартни в бизнеса с ценни книжа.
Фирмата е осъдила трейдърите Михаил Малишев и Джейс Кохлмайер,  които напуснаха фирмата февруари че се опитват да стартират конкурентен хедж-фонд, Teza Technology LLC преди да им изтече девет месечното споразумение. Също е подадена и жалба срещу двамата, като се търсят 300 млн. долара обезщетение от всеки. Адвокатите на двамата, които са ръководели фонд на Citadel, който е генерирал 1 млрд. долара миналата година, твърдят, че техните клиенти не са били в нарушение с договорите, защото те само са се подготвяли за бизнес с Teza  и не са търгували за инвеститорите.
Съдия забрани през октомври на мъжете да основат фирмата до средата на ноември, когато  изтича споразумението Citadel излизат със становището, че то трябва да се смята от влизането в сила на решението на съдията. Обжалването още изчаква. Citadel казват, че са научили за Teza когато служител, Сергей Алейников е бил заловен от ФБР през юли по обвинение, че е задигнал компютърен код от Goldman Sachs. Алейников отрича обвиненията.
Инвеститорите също са обект на ограничения. Ако инвеститор е решил да вложи средства при портфолио мениджър, който е напуснал фирмата, трябва да получи разрешение и да продължава да иска разрешение до година след изтеглянето на средствата си. Малко фондове имат подобни ограничения.
Грифин е от шепата мениджъри, които включва разходи на клиентите, от 4 до 6 процента на активи, за разлика от стандартната такса от 2 процента. „Ние не сме съгласни с това решение” казва Майкъл Розен, главен директор по инвестициите на  Angeles Investment Advisors LLC, фирма базирана в Санта Моника, Калифорния, която съветва клиенти за инвестиции в хедж-фондове.. „ Ние искаме да развиваме дългосрочни връзки с фондовете, в които инвестираме, и не е справедливо да се третират партньори като им е налагат отворени такси които са няколко пъти над стандартните за бизнеса и не предлагат прозрачност как са похарчени тези пари:. Грифин не е начислявал такси през 2008 и е поел разходите сам.
Докато новите фондове на Citadel имат такси между 1,75 до 2,5 процента, няма планове да се намали процента за Kensington и Wellington.
Някои фондове казват, че няма да търгуват с Citadel защото те не искат да правят съперник по-богат или да му показват какво правят. „Мениджърите трябва винаги да потвърдят дали техните интереси са в унисон с техните партньори” казва Брад Балтер, шеф на Balter Capital Management, базирана в Бостън фирма, която набира пари за хедж-фондове. „В случая с Citadel ще се разбере дали е така” добавя Балтер, който е бил отговорен за взаимоотношенията с хедж-фондове и клиенти в Citigroup Inc.
Скот Красе, старши партньор в базираната в Ню Йорк Oak Hill Advisors, която търгува с банков дълг и облигации чрез Citadel нарича това твърдение глупаво притеснени. „Ако случая беше такъв, нямаше да търгувате с никого” казва Красе.
Citadel може да има по-тежки проблеми в сравнение с други брокери, след като основния и бизнес прави залози на пазара. „Усещането за конфликт на интереси е препятствие, което ще трябва да преминат за по-добро управление” казва Андр’ Ло, професор по финанси в Колежа по мениджмънт на Масачузетския институт по технологии в Кембридж.
Изпълнителни директори на Citadel казват, че вземат проблема на сериозно и са създали отделна юридическа личност между сървърите и достъпа с карти. „ Ние установихме същите нива на защита като други финансови институции” казва Бренан Уарбъл, който отговаря за групата по продажба и треъдинг на инвестиционната банка заедно с Петер Сантот. „Това е проблем, който може да управляваме”.
Поне един трейдър, нает за позиция при Citadel е решил да не се присъедини към фирмата, защото клиентите му може да не го последват в това, което  виждат като хедж-фонд в кожата на брокер.
„Хората търгуват където получават най-доброто изпълнение и текучество на поръчките и на информацията” казва Юско от Morgan Creek. „Може ли Кен Грифин да построи организация от същото качество като Goldman Sachs? Аз мисля че може, защото е от най-добрите опортюнисти, които основатели на бизнеса могат да видят”
Дали Грифин може да спази това обещание зависи от неговата възможност да убеждава мениджъри и компании, че може да им служи както е служил на Citadel и инвеститорите и през последните две десетилетия.